Днес е неделя, 22 – ри януари, 22 – ят ден от 2023. До края на годината остават още 343 дни.
✝ Неделя 14 след Неделя подир Въздвижение на Йерихонския слепец. Св. ап. Тимотей. Прпмчк Анастасий Перски. Св. свщмчк Петър, еп. Български. Св. мчк Сионий Български. Начало на Китайската Нова Година.
На тази дата:
1690 г. – Индианското племе Ирокези подписва мирен договор с британските власти в Северна Америка.
1723 г. – В Русия е издадена заповед за борба с некачествената продукция на Тулския оръжеен завод. Счита се, че това е първата намеса на държава за по-качествени стоки.
1724 г. – Петър I издава заповед за задължителното познаване на законите и указите от държавните служители и въвежда глоби за неизпълнение.
1771 г. – Испания отстъпва на Англия Фолкландските острови.
1863 г. – В Полша избухва т.нар. Януарско въстание срещу руското владичество.
1872 г. – Изпратени са писма от патриаршията на всички български митрополити, в които с ултимативен тон се иска да се покаят, че са нарушили клетвата си към „Великата църква“.
1873 г. – Султан Абдул Азис потвърждава смъртната присъда на Васил Левски.
1878 г. – Открити са първите български пощенски станции в Свищов, Велико Търново и Габрово.
1878 г. – Руски войски са съсредоточени в Одрин.
1893 г. – Обнародван е Законът за търговските и индустриалните марки.
1901 г. – Едуард VII става крал на Обединеното кралство, след като неговата майка кралица Виктория умира.
1903 г. – САЩ и Колумбия подписват договор за строителството на Панамския канал.
1905 г. – Поставено е началото на трудовото законодателство в България с приемане на Закон за защита на женския и детския труд.
1905 г. – Кървавата неделя в Русия: Царската лейб-гвардия открива огън срещу мирна демонстрация в Санкт Петербург, при което загиват над хиляда души; актът става повод за избухване на революцията от 1905 г.
1918 г. – Украинската народна република обявява независимостта си от Русия.
1920 г. – Учреден е Руско-български културно-благотворителен комитет с председател архимандрит Стефан в залите на Руската легация.
1931 г. – В Англия е открит метод за имунизация срещу детски паралич.
1935 г. – Съставено е петдесет и първото правителство на България, начело с Петко Златев.
1939 г. – В Колумбийския университет е разделен атомът на урана.
1941 г. – Втората световна война: Неуспешно завършва мисията на американския полковник Донован, който идва в България за да за предотврати сключването на съюз с Германия.
1944 г. – Втората световна война: Американската армия извършва морски десант при Анцио (Италия).
1944 г. – Издадена е съветска нота против строежа на германски военни кораби във Варна.
1945 г. – България във Втората световна война: Сремска операция на Първа българска армия, в която тя води боеве срещу германските войски, в резултат българските войски отхвърлят германските в Унгария от Югославия.
1947 г. – VI велико народно събрание обсъжда на първо четене законопроекта за БАН.
1947 г. – Стартира съдебният процес срещу нелегалната военна организация „Неутрален офицер“.
1972 г. – Великобритания, Дания, Ирландия и Норвегия се присъединяват към Общия пазар.
1973 г. – Върховният съд на САЩ разрешава абортите.
1980 г. – Андрей Сахаров е арестуван в Москва.
1984 г. – Фирмата Apple представя първия си компютър „Макинтош“.
1991 г. – Регистрирана е партия Български бизнес блок.
1997 г. – С официалното встъпване на Петър Стоянов като президент на България започва традиция, която е последвана от Георги Първанов през 2002 и 2007 г.
Родени са:
1440 г. – Иван III, велик княз на Московското княжество († 1505 г.)
1561 г. – Френсис Бейкън, английски философ († 1626 г.)
1592 г. – Пиер Гасенди, френски философ и математик († 1655 г.)
1729 г. – Готхолд Ефраим Лесинг, немски писател и драматург († 1781 г.)
1788 г. – Джордж Байрон, британски поет († 1824 г.)
1842 г. – Аугуст Стриндберг, шведски драматург († 1912 г.)
1861 г. – Костадин Халачев, български военен деец († 1885 г.)
1869 г. – Григорий Распутин, руски монах († 1916 г.)
1875 г. – Дейвид Уорк Грифит, американски режисьор († 1948 г.)
1879 г. – Асен Белковски, български художник († 1957 г.)
1880 г. – Фридеш Рис, унгарски математик († 1956 г.)
1891 г. – Антонио Грамши, италиански писател († 1937 г.)
1892 г. – Марсел Дасо, френски авиоконструктор († 1986 г.)
1904 г. – Аркадий Гайдар, руски писател († 1941 г.)
1904 г. – Джордж Баланчин, американски балетмайстор († 1983 г.)
1906 г. – Густав Себеш, унгарски футболист и футболен треньор († 1986 г.)
1906 г. – Робърт Хауърд, американски писател († 1936 г.)
1908 г. – Лев Ландау, руски физик, Нобелов лауреат през 1962 г. († 1968 г.)
1909 г. – У Тан, бирмански политик, генерален секретар на ООН (1961 – 1971 г.) († 1974 г.)
1921 г. – Арно Бабаджанян, арменски пианист и композитор († 1983 г.)
1926 г. – Георги Владиков, български партизанин, деец на БКП, депутат, дипломат, посланик († 1999 г.)
1926 г. – Слободан Сотиров, български художник от Сърбия († 2015 г.)
1929 г. – Петър Ебен, чешки композитор († 2007 г.)
1930 г. – Мариви Билбао, испанска актриса († 2013 г.)
1931 г. – Сам Кук, американски музикант († 1964 г.)
1935 г. – Григор Велев, български учен, общественик и националист († 2020 г.)
1937 г. – Джоузеф Уомбо, американски писател
1940 г. – Джон Хърт, британски актьор († 2017 г.)
1943 г. – Вилхелм Генацино, немски писател († 2018 г.)
1946 г. – Вельо Горанов, български актьор и мим († 2020 г.)
1953 г. – Джим Джармуш, американски режисьор
1954 г. – Крис Лемън, американски актьор
1957 г. – Пламен Бончев, български дипломат
1959 г. – Урс Майер, швейцарски футболен съдия
1960 г. – Майкъл Хътчънс, австралийски певец († 1997 г.)
1962 г. – Чой Мин-шик, южнокорейски актьор
1965 г. – Васил Илиев, български борец († 1995 г.)
1967 г. – Елена Панайотова, български театрален режисьор
1971 г. – Светлин Нончев, български футболист
1972 г. – Гейбриъл Махт, американски актьор
1973 г. – Рожерио Сени, бразилски футболен вратар
1974 г. – Биляна Петринска, българска актриса
1976 г. – Стефан Учиков, български футболист
1977 г. – Хидетоши Наката, японски футболист
1982 г. – Мартин Кох, немски ски скачач
1982 г. – Фабрицио Колочини, аржентински футболист
1985 г. – Мохамед Сисоко, малийски футболист
1985 г. – Христо Златински, български футболист
1987 г. – Шейн Лонг, ирландски футболист
1988 г. – Марсел Шмелцер, немски футболист
Мисъл на деня:
Ако гониш два заека, няма да хванеш нито един !
Някои агентурни размисли относно …
И така, днес настъпи 4721-та Китайска Нова Година. Всъщност, там тя не се нарича Китайска нова година“ – Китайците празнуват 农历新年…ónglì xīnnián (Лунната нова година) или както е по-известна 春节 chūnjié (Пролетния фестивал). Празникът не се чества само в Китай, а и в цяла югоизточна Азия. Жителите на Корея, Виетнам, Япония и много други държави празнуват Лунната нова година всеки януари и февруар.Китайският лунен календар е разделен на 12 цикъла, всеки от които е с продължителност една година. Новата година е едно мини „Велико преселение на народите“ – Празникът е една от малкото възможности китайците, които работят далеч от своите родни места, да се видят със своите роднини и близки. Те са готови да се возят в претъпкани автобуси и влакове в продължение на дни, да купуват билети от черния пазар, а даже и да вървят пеш, само и само за да се видят със своите любими хора. Китайската Нова година не е само един ден – Лунната нова година продължава 15 дни. Тази година ще започне на 22- ри януари и ще продължи до 9 -ти февруари 2024.
Според китайския лунен календар това е годината на Черния воден заек и след бурната година на Тигъра, ще настъпи време за размисъл. В китайската култура Заекът се свързва с Луната и е символ на късмет. Според източната философия това е животното, което олицетворява търпението и щедростта.
В китайската култура заекът не е символ на страх, а на самоотверженост и смелост. Легендата разказва за император, който се преобразил на просяк и тръгнал през Поднебесната си империя, за да види как живеят хората. Когато императорът огладнял, заекът сам скочил в огъня, за да го нахрани. В крайна сметка заекът бил спасен, а императорът се преобразил отново и наградил смелото животно.
„Свет/СК/овъртеж”
Толкова за китайската нова година, зайците, императорите, легендите и пр… Време е да се насочим към събитийността и светското и` отразяване, каквато комай ми е работата.
Нито времето – променливо като българският политик, нито ширещата се грипна епидемия, успяха да озаптят “светСКовъртежа” по света и у нас.
„Перде кириз…Curtain view…или Изазад завесата“…в няколко изречения.
************************
“Как си?”-попитах мой приятел от детинство.”Абе,май,днес съм по-добре от утре!”-ми отговори той.Да бъдем,УТРЕ,по-добре от днес е моето пожелание към всички.
Ваш,
10 ev … Agent Tenev …
Фотограф:
Надежда Корчева
Блиц
Божидар Марков
Светослав Станчев
https://www.bgvestnik.co.uk
sstanchev.com
