Днес е неделя, 1 март, 61-ят ден от 2020.До края на годината остават още 305 дни.
✝ Неделя Сиропустна (Сирни заговезни) Св. прпмчца Евдокия Илиополска. (Прошка) (На вечернята се извършва взаимно опрощение)
На тази дата:
86 пр.н.е. г. – Битка при Херонея (86 пр.н.е.): Римляните съумяват да превземат Атина.
317 г. – Константин I провъзгласява сина си Крисп за цезар в Сердика и го изпраща като префект на Галия.
1331 г. – Османският владетел Орхан Гази превзема Никея.
1462 г. – Френската благородничка Шарлот дьо Валоа, дъщеря на крал Шарл VII и неговата метреса Агнес Сорел, сключва брак с граф Жак дьо Брезе.
1555 г. – Нострадамус публикува книгата „Столетия“, съдържаща предсказания за събития от европейската история.
1562 г. – Във френския град Васи католици-екстремисти избиват над 1000 хугеноти, което е начало на Религиозната война в тази държава.
1565 г. – В Бразилия е основана колонията Рио де Жанейро.
1700 г. – В Швеция е въведен нов календар, известен като Шведски календар.
1803 г. – Охайо става 17-ият щат на САЩ.
1841 г. – Атанас Иванов открива в Стара Загора взаимно училище, с днешно име СОУ „Иван Вазов“.
1845 г. – Президентът на САЩ Джон Тайлър приема законопроект, с който САЩ анексира Република Тексас.
1848 г. – Германска революция 1848/49: Започва Мартенската революция в Баден с окупирането на сградата на баденския парламент в Карлсруе.
1859 г. – Експедицията на английския полярен изследовател Френсис Макклинток достига северния магнитен полюс.
1872 г. – В САЩ е открит Йелоустоун – първият национален парк в света.
1873 г. – Фирмата „E. Remington & Sons“ започва производство на първите пишещи машини за масова употреба.
1878 г. – Направено е първото зимно изкачване на връх Ането – най-високият връх в Пиренеите от Роже дьо Монт, Б. Куреж и Б. и В. Паже.
1879 г. – Положен е основният камък на мавзолея костница на руските войни в Разград от княз Александър Дондуков-Корсаков.
1881 г. (стар стил) – Убийството от първомартовци на руския цар и император Александър II.
1896 г. – Анри Бекерел открива радиоактивността.
1912 г. – Създадена е Военната академия „Георги Раковски“
1912 г. – Американецът Албърт Бери извършва първия парашутен скок от самолет.
1921 г. – Съюзниците влизат в Германия, за да я принудят да плаща репарации след Първата световна война.
1932 г. – Основан е уругвайският футболен отбор Данубио от българските имигранти Мигел и Хуан Лазароф.
1932 г. – Създадена е марионетна държава Манджоу-Го от Япония в китайската област Манджурия, която просъществува до 15 август 1945 г.
1934 г. – Крайцерът Аякс е спуснат на вода.
1936 г. – Излиза първият брой на вестник Дневен Труд в София.
1936 г. – Излиза първият брой на списанието Боен подвиг, издавано от Обществото на кавалерите на ордена за храброст.
1941 г. – Втората световна война: Министър-председателят Богдан Филов подписва договора за присъединяване към Тристранния пакт, с което се слага край на политиката на неутралитет и Царство България става съюзник на Нацистка Германия.
1941 г. – В Нашвил (щата Тенеси) започва да излъчва първата УКВ радиостанция.
1943 г. – Подписана е Доломитската декларация.
1945 г. – Саудитска Арабия влиза във Втората световна война на страната на Съюзниците.
1946 г. – Английската централна банка е национализирана заради операция Бернхард.
1947 г. – Започва работа Международният валутен фонд.
1948 г. – Излиза първият брой на списанието Нова македонка.
1950 г. – Студената война: Клаус Фукс е обвинен в шпионаж в полза на Съветския съюз, който се състои в предаване на строго секретни планове на атомната бомба.
1954 г. – САЩ извършват опит с 15-мегатонна водородна бомба на атол Бикини в Тихия океан.
1954 г. – Националисти от Пуерто Рико атакуват сградата на Конгреса във Вашингтон, ранявайки петима членове на парламента.
1961 г. – Президентът на САЩ Джон Кенеди учредява Корпуса на мира.
1966 г. – Съветската космическа сонда Венера 3 се разбива на повърхността на Венера, ставайки първият обект с човешки произход достигнал повърхността на друга планета.
1966 г. – Основан е Централният институт по изчислителна техника.
1973 г. – Състои се премиерата на анимационния филм Паяжината на Шарлот.
1978 г. – Ковчегът с тялото на Чарли Чаплин е откраднат от швейцарско гробище, с цел откуп.
1980 г. – Открит е естественият спътник на Сатурн – Елена.
1982 г. – Спускаемият модул на съветския космически апарат Венера 13 достига повърхността на Венера.
1986 г. – Открит е естественият спътник на Уран – Жулиета – на снимки, заснети от апарата Вояджър 2.
1990 г. – Мамили е обявен за национален парк.
1991 г. – Състои се премиерата на американския филм „Дъ Дорс“
1992 г. – Босна и Херцеговина провежда референдум за отделяне от Социалистическа федеративна република Югославия.
1996 г. – Изстреляна е космическата станция Фрийдъм.
1999 г. – Влиза в сила Отавската конвенция, която забранява използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и предвижда тяхното унищожаване.
2001 г. – Започва официално преброяване на населението в България.
2002 г. – В Испания излиза от обращение националната дотогава валута песета, която е заменена с евро.
2003 г. – Международният наказателен съд встъпва в длъжност в Хага.
2003 г. – Създадена е Комисията за финансов надзор на Република България.
2003 г. – Създадена е Службата за гражданство и имиграция на САЩ.
2007 г. – Закрита е Агенцията за чуждестранна помощ.
2007 г. – Балеарските острови получават автономен статут.
2008 г. – Образуван е Забайкалски край като субект на Руската федерация, след сливането на Читинска област и Агински-Бурятския автономен окръг.
2009 г. – Официално е открито Радио Видин – проект на Българското национално радио.
Родени са :
1445 г. – Сандро Ботичели, италиански художник († 1510 г.)
1554 г. – Уилям Стафорд, английски икономист († 1612 г.)
1810 г. – Фредерик Шопен, полски композитор († 1849 г.)
1846 г. – Киро Тулешков, български книжовник († 1904 г.)
1858 г. – Васил Данаджиев, български офицер († 1885 г.)
1858 г. – Георг Зимел, немски философ († 1918 г.)
1859 г. – Георги Янков, български военен деец († 1920 г.)
1866 г. – Стоян Пушкаров, български военен деец († 1925 г.)
1871 г. – Йоаким Лептидис, гръцки духовник († 1931 г.)
1875 г. – Жан Огюст Мари Тийо, френски офицер († 1956 г.)
1875 г. – Кирил Пърличев, български революционер († 1944 г.)
1876 г. – Анри дьо Байе-Латур, белгийски дипломат, 3-ти президент на МОК († 1942 г.)
1878 г. – Георги Йорданов, български политик († 1950 г.)
1879 г. – Александър Стамболийски, министър-председател на България († 1923 г.)
1880 г. – Литън Стрейчи, английски писател († 1932 г.)
1881 г. – Александър Кипров, български революционер († 1931 г.)
1886 г. – Оскар Кокошка, австрийски художник († 1980 г.)
1887 г. – Георг-Ханс Райнхарт, германски офицер († 1963 г.)
1897 г. – Сава Гановски, български политик († 1993 г.)
1904 г. – Глен Милър, американски музикант († 1944 г.)
1910 г. – Дейвид Нивън, британски актьор († 1983 г.)
1916 г. – Георги Пачеджиев, български футболист († 2005 г.)
1921 г. – Петър Куцаров, български художник († 2015 г.)
1921 г. – Ричард Уилбър, американски поет († 2017 г.)
1922 г. – Ицхак Рабин, министър-председател на Израел, Нобелов лауреат през 1994 († 1995 г.)
1923 г. – Неделчо Чернев, български режисьор († 2000 г.)
1924 г. – Доналд Слейтън, американски летец († 1993 г.)
1926 г. – Атанас Бояджиев, български композитор († 2017 г.)
1926 г. – Людмила Исаева, българска поетеса († 1991 г.)
1927 г. – Димитър Панделиев, български писател († 1994 г.)
1927 г. – Хари Белафонте, американски актьор
1929 г. – Георги Марков, български писател († 1978 г.)
1939 г. – Цветан Тодоров, български философ († 2017 г.)
1942 г. – Ричард Майърс, американски генерал
1942 г. – Сократ Мойсов, македонски футболист
1943 г. – Георги Китов, български археолог († 2008 г.)
1944 г. – Роджър Долтри, английски музикант (The Who)
1946 г. – Лиляна Димитрова-Тодорова, български езиковед
1947 г. – Дора Христова, български диригент
1949 г. – Виолета Димитрова, български хирург
1952 г. – Мартин О’Нийл, североирландски футболист
1952 г. – Стивън Барнс, американски писател
1954 г. – Рон Хауърд, американски режисьор
1956 г. – Юрий Трутнев, руски политик
1958 г. – Бертран Пикар, швейцарси учен
1963 г. – Томас Андерс, германски рок музикант (Modern Talking)
1964 г. – Пол Льо Гуен, френски футболист
1965 г. – Емил Съндой, румънски футболист
1966 г. – Зак Снайдър, американски режисьор
1967 г. – Францобел, австрийски писател
1969 г. – Хавиер Бардем, испански актьор
1970 г. – Ути Бъчваров, български актьор
1973 г. – Добромир Георгиев, български поет
1974 г. – Мария Манакова, сръбска шахматистка
1974 г. – Ромина Мондело, италианска актриса
1974 г. – Светослав Бърканичков, български футболист
1978 г. – Дженсън Екълс, американски актьор
1983 г. – Алисия, попфолк певица
1983 г. – Даниел Карвальо, бразилски футболист
1983 г. – Джорджие Четкович, черногорски футболист
1983 г. – Станка Златева, българска състезателка по борба
1985 г. – Андреас Отъл, немски футболист
1987 г. – Кеша, американска поп изпълнителка
1989 г. – Карлос Вела, мексикански футболист
1994 г. – Джъстин Бийбър, канадски изпълнител
Мисъл на деня:
Който не вярва в чудеса,не е реалист-Давид Бен Журион.
„Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец, ако ли не простите… и вашият Отец няма да ви прости…”– Глава 6- та от Евангелието на Матея.
Всичко ще простя, нищо няма да ЗАБРАВЯ!
Ваш,
Иван Тенев-Вселенски Агент!
Някои агентурни размисли относно .…………
Отдавна е знайно,че «Човекът е човек защото съгрешава!» , и както казва Луиз Хей : ”Прощавам на всичко,което се е случило с мен в миналото!»…
Та,днес, трябва да сторим,точно това- да простим на всички и на всичко, което ни се е случило в миналото.
Неделя Сиропустна,Сирни заговезни,Прошка…На Богоугодната вечерня става и взаимното опрощаване….
Според древните философи:“Erare humanum est!“-Човешко е да се греши!Човешко е да се греши,но Божествено е да се прощава,драги ми читателю – приятелю ! …
„Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец, ако ли не простите… и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви,се казва в глава 6-та от Евангелието на Матея, която се чете в църквата на днешния ден.
Та за прошката ми е думата. Прошка,която трябва да дадем на днешния ден във всякакъв аспект и към всекиго,дори на враговете си. А можем ли да го направим? Не докарахме ли нещата дотам,че не само денонощно търсим теле под вола на съседа,на преуспелия, на президента, на премиера, – на министъра, на комшията,та дори и на брат си, ами дори се надяваме да видим въпросното несъществуващо добиче, тръшнато за банкета на злобицата ни, върху пооцапаната покривка на софрата-живот ?!
Веднъж апостол Петър попитал Божественият си Учител до седем пъти ли трябва да прощаваме на брата си, когато съгрешава към нас. „Не до седем, но до седемдесет пъти по седем „, отговорил му Христос …
И понеже днес е денят за прощаване, и макар,че човекът е човек, защото съгрешава, нека поне веднъж в годината да се замислим над величавостта на това да можеш да простиш и да бъдеш простен. Да си частица от Господа всеопростител,
защото доколкото ние прощаваме, дотолкова и на нас ще ни се прости. “ На грешка-и прошка “ е казал народът.“ Трудно се прощава на този, който е виновен, но още по-трудно на онзи, който е прав“- ще добавя аз …
„Свет/СК/овъртеж”
Толкова за грешката,прошката,злобицата,добротата человеческа … Време е да се насочим към събитийността и светското и` отразяване, каквато комай ми е работата. Нито времето – променливо като българският политик, нито международната и най-вече родна политическа и духовна криза, успяха да озаптят “светСКовъртежа” по света и у нас.
„Перде кириз…Curtain view…или Изазад завесата“…в няколко изречения.
НОВ ХИТ ! … МОМИЧЕТО, КОЕТО … НОВ ХИТ ! … МОМИЧЕТО, КОЕТО …
* Сбогувах се сантиментално със зимата и в очакване на лятото превключих климатика от топло на студено. И тогава я видях! От глезените тънки до гърдите ТЯ бе жена… Нататък беше лято! „ – Желаете ли нещо красавице ?!- попитах аз смутено..“- Една чаша лято – моля! “ – ми отвърна ТЯ … ТЯ ! … Информация на ухо: „ … Тя всеки ден минава … Дива, красива, млада … Като танц във карибска нощ.“…
И така, дразнейки всички с ежедневното си безразличие, „ събира“ очите на хората и в ляво, и в дясно „ Момичето, което …“ бе изваяно от композиторът Артур Надосян, авторът на текста Иван Тенев и певицата Кристина Димитрова в новата едноименна песен, която ще бъде предложена за участие в традиционния пролетен конкурс на БНР . В началото на лятото естетското шлагерно парче ще бъде филмирано на лента, сред лукса и разкоша на екзотичен морски курорт с участието на популярни лица от артистичните среди.
************************
“Как си?”-попитах мой приятел от детинство.”Абе,май,днес съм по-добре от утре!”-ми отговори той.Да бъдем,УТРЕ,по-добре от днес е моето пожелание към всички.
Ваш,
10 ev … Agent Tenev …
Фотограф: Надежда Корчева
Булфото
Божидар Марков
Светослав Станчев
https://www.bgvestnik.co.uk
