|
|||||
На тази дата:
1396 г. – Султан Баязид I разгромява кръстоносната армия на унгарския крал и император на Свещената римска империя Сигизмунд Люксембургски в Битката при Никопол, и продължава настъплението си в Европа.
1513 г. – Испанският конкистадор Васко Нунес де Балбоа става първият европеец, достигнал Тихия океан.
1768 г. – Руско-турска война (1768-1774): Султан Мустафа III обявява война на Русия.
1794 г. – Oснован e град Одеса.
1869 г. – В Браила (Румъния) е създадено Българското книжовно дружество (БКД), трансформирано по-късно в Българска академия на науките (БАН).
1918 г. – Подписан е Берлински протокол между представители на Царство България, Германия, Австро-Унгария и Османската империя, с който Северна Добруджа се предава на Царство България.
1923 г. – Започва Бойчиновският бой при гара Бойчиновци, което е едно от най-големите сражения по време на Септемврийското въстание в България.
1940 г. – Ден на гр. Добрич. На този ден градът е освободен от румънска окупация и е върнат в пределите на Майка България.
1974 г. – Група учени излизат със съобщението, че продължаващото използване на аерозоли може да доведе до образуване на дупка в озоновия слой на атмосферата на Земята, покачване на температурата на планетата и рязък скок в раковите заболявания.
1990 г. – България става член на Международния валутен фонд и на Световната банка.
1998 г. – Бордът на директорите на Международния валутен фонд одобрява шестото 3-годишно споразумение с България, според което на страната се предвижда да бъдат отпуснати 840 000 000 долара.
Родени са :
1599 г. – Франческо Боромини, италиански архитект († 1667 г.)
1683 г. – Жан-Филип Рамо, френски композитор († 1764 г.)
1788 г. – Бьортън Гунльойсон, исландски математик († 1876 г.)
1843 г. – Иван Попхристов, български революционер († 1868 г.)
1858 г. – Албрехт Пенк, немски географ († 1945 г.)
1862 г. – Иван Стоянович, български революционер († 1947 г.)
1866 г. – Томас Морган, американски биолог, Нобелов лауреат († 1962 г.)
1897 г. – Уилям Фокнър, американски писател, Нобелов лауреат († 1945 г.)
1898 г. – Борис Василев, български футболист († 1983 г.)
1906 г. – Дмитрий Шостакович, руски композитор († 1975 г.)
1917 г. – Юри Арнаудов, български сценарист († 1976 г.)
1925 г. – Силвана Пампанини, италианска актриса († 2016 г.)
1927 г. – Колин Дейвис, британски диригент († 2013 г.)
1929 г. – Владимир Арденски, български журналист
1931 г. – Стоян Дуков, български художник († 2018 г.)
1932 г. – Глен Гулд, канадски пианист († 1982 г.)
1935 г. – Май Шьовал, шведска писателка и преводачка († 2020 г.)
1941 г. – Михаил Гьонин, български футболист
1944 г. – Виталий Цешковски, руски шахматист († 2011 г.)
1944 г. – Майкъл Дъглас, американски актьор
1945 г. – Калина Згурова, народна певица
1951 г. – Марк Хамил, американски актьор
1952 г. – Кристофър Рийв, американски актьор († 2004 г.)
1953 г. – Йордан Ганчовски, български писател
1954 г. – Хуанде Рамос, испански футболист
1955 г. – Дзукеро, италиански певец
1955 г. – Карл-Хайнц Румениге, немски футболист
1955 г. – Луан Райс, американска писателка
1956 г. – Джейми Хайнеман, телевизионен водещ
1958 г. – Майкъл Медсън, американски актьор
1960 г. – Игор Беланов, украински футболист
1964 г. – Карлос Руис Сафон, испански писател († 2020 г.)
1965 г. – Скоти Пипън, американски баскетболист
1968 г. – Уил Смит, американски актьор
1969 г. – Катрин Зита-Джоунс, британска актриса
1974 г. – Мат Харди, американски кечист
1976 г. – Армандо Пети, португалски футболист
1980 г. – Никола Жигич, сръбски футболист
1982 г. – Райън Лайстман, американски поп изпълнител
1988 г. – Димитър Илиев, български футболист
1991 г. – Еми Кларк, американска актриса
Мисъл на деня:
“По-добре повече за ядене,отколкото по-малко за пиене.”- старонемска пословица
Някои агентурни размисли относно.…
И така,оказва се,че според старите германци било много по-добре да има повече за ядене,отколкото по-малко за пиене,а че в Германия не си поплюват по отношение на хапването и пийването ни доказа отново издание бр.189 на прочутия в цял свят,грандиозен празник на бирата Октоберфест. През тази година прочутият бирен фестивал в Мюнхен – Октоберфест, се завърна след двегодишно прекъсване заради пандемията от ковид.
Стартът на пивката фиеста бе даден на 21.09., точно в 12.00 ч. от кмета на гр.Мюнхен Дитер Райтер,който заби канелката на 20 литровото буре №1 само с два удара и произнесе знаменитите думи «O`zapft is!» (Пробито е!) и подаде първия „Mass» (еднолитрова чаша) на министър-председателя на Бавария Хорст Зеехофер…
Тази година пивото е по-скъпо, отколкото бе на предходни прояви. Руското нахлуване в Украйна доведе до увеличаване на цените на суровините и на енергията, което принуди пивоварите да вдигнат цените на напитката.
Началото на най-големия бирен празник в света-мюнхенския „Октоберфест“ е една любовна история.На 12 октомври 1810 г.Кронпринцът Лудвиг фон Байерн се жени за Терезе фон Заксен-Хилбурхаузен.Последвалото пищно тържество се провежда на една великолепна поляна,която кръщават на булката-Терезиен визе.Градската управа решава той да се повтаря всяка година и така стигаме до днешната 206-та фиеста на бирата.Всъщност заради войната и избухването на холерни епидемии,няколко години са били пропуснати, затова технически феста е на „само” 186 години.
Тук е забранено:
Облекчаването извън многобройните тоалетни-глоба 80 евро.
Чупенето на халби – 200 евро.
Чашата да не е напълнена до чертата,обозначаваща 1 литър – 4000 евро.
Бира.Според статистиката всеки посетител изпива около 8 литра.Баварците повече.Употребеното количество през миналата година е достигнало 55.891 хектолитра или приблизително 5 600 000 литра. (2011-достигна рекордните 6 000 000 л.)
Наденички. 699.562 е броят на печените вурстчета ометени през дните на бирения празник през 2018,към тях се добавят 64.566 свински джолани и 119 опечени вола-с 3 по-вече от предишната година,58 телета,368 000 пилета,28 тона печени бадеми,а 212.268 чифта са изядените кремвирши.
Посетители. През 2019 г,октоберфеста е бил посетен от сравнително скромните 5.2 мил. души, но през тази година се очакват, отново обичайните над 7 милиона почитатели на кехлибарената течност.( Рекордът е от 1980 – 7.5)
Шатри- 34 шатри (14 големи и 20 по-малки палатки през тази година) са разположени на над 420 хиляди квадратни метра..Най много са местата в Хофбройхауз-10 264,а най-малко в Кафе Моренкопф-само 30.
Общ брой на местата край масите в специално построените, временни заведения-94 000.
Работно време от 10 сутринта до 11.30 вечерта.Спиране на биросервирането в 22.30 ч.
Изключения: „Käfer Wiesn-Schänke“ and the „Wine Tent „,работещи до 1 ч.след полунощ.
Общ брой на стационарно работещите „на поляната“ през двете седмици на феста-8 000 + 5 000 приходящи помощници.
Тоалетни.740 са „седящите“ места за дами и 700 правостоящи за господата.
Шест традиционни мюнхенски бирарии произвеждат наливна бира за събитието. Под тентите на феста се продава само местна бира. Бавараците я смятат за най-добрата на света, защото от XVI век има строги правила за състава и производството й, които не търпят компромиси. Бирата е специфична – с по-високо съдържание на алкохол. Тя достига до шатрите по подземен тръбопровод.
Всяка година има над 4000 хиляди изгубени и намерени вещи от посетителите на събитието.
След като през 2018 годиня първи път в историята на Октоберфест цената на литър бира литър премина критичната граница от 10 евро на литър,сега пивото на в Мюнхен поскъпва с 15.77 процента на литър. Така вместо 10,70 евро, цената на задължителния за употреба един “Мас”, т.е-литър бира достигна рекордните от €12.60 до €13.80.
Бутилка вода от 1 литър струва около 9,73 евро . Литър лимонада пък струва 10,55 евро,а най-скъпата напитка е литър Weissbier – 18,50 евро за литър.
Официалната халба на събитието през тази година е с цена 15 евро.Чашата е украсена от студенти по изкуство, а картините по нея символизират ключовите за феста лакомства – претцели и джинджифилов сладкиш.
Цените на билетите за събитието излизат около 250 EUR на човек, а икономическите ползи от него се оценяват на 1.2 милиарда евро.
Времетраенето на най-мащабният в света бирен купон, от днешния 5-ти ден на празника до финалните наздравици на 3 октомври, е: 8 дни, 12 ч., 23 м….Имате време!!!
„Свет/СК/овъртеж”
Толкова за яденето,пиенето,бирата и останалите угоди със знака Октоберфест … и пр. Време е да се насочим към и светското и` отразяване, каквато комай ми е работата. Нито времето – променливо като българският политик, нито международната и най-вече родна политическа и духовна криза, успяха да озаптят “светСКовъртежа” по света и у нас.
„Перде кириз…Curtain view…или Изазад завесата“…в няколко изречения.
Иван Тенев – светски хроникьор и текстописец бе посветен в рицарство.
* „Не за нас, Господи, не за нас, а за Твоето име да бъде славата“ под този девиз от Псалм 115, започна инвеститурата в рицарство в Ордена на тамплиерите на Агент Тенев, който изкачи стълбата към храма. Информация на ухо: след като през 1993 г. Иван Тенев бе посветен в рицарски сан от « Ордена на рицарите Ротисьори», неговия път към тамплиерският кръст бе следващото стъпало към благородството и духовността. Богоугодната церемония по приема в Орденът на рицарите тамплиери на Йерусалим (OSMTH) се проведе в балната зала на Гранд хотел Милениум при височайшото присъствие на Великият майстор на Ордена Дейвид Епълби и Великият Приор на Велик Приорат България ген.-майор (о.р.)акад. Румен Ралчев, видни носители на Големият орден, висши офицери и официални гости от цял свят, в рамките на провеждащия се в София ХХХІ Конвент на Великия магистрален съвет на OSMTH.
Тамплиери (на френски: templiers от „temple“ – храм, „храмовници“) или Бедните рицари на Христа и Соломоновия храм са членове на военен духовно-католически рицарски орден, основан в Светите земи през 1118 г. от бургундския рицар Юг дьо Пайен и Годфроа дьо Сен Омер, заедно с други 7 френски рицари след Първия кръстоносен поход.Уставът на „Ордена на Тамплиерите“ и до днес, остава един от най-достойните за внимание документи, оцелели до наши дни
************************
“Как си?”-попитах мой приятел от детинство.”Абе,май,днес съм по-добре от утре!”-ми отговори той.Да бъдем,УТРЕ,по-добре от днес е моето пожелание към всички.
Ваш,
10ev…Agent Tenev…
Фотограф: Надежда Корчева
Блиц
Божидар Марков
Светослав Станчев
https://www.bgvestnik.co.uk
