* Любовта е основната тема в „Още бели нощи“, но е пречупена през мъдростта и изключителния интелект на Маргарита Петкова, с посланието, че хората днес имат все повече необходимост от разум в чувствата.
Информация на ухо: «голяма част от стиховете звучат като откровение, което малцина от нас имат смелостта да споделят. В тях има богата ерудиция, но няма фалш – нечии други стихове биха кънтяли на кухо, а тук има и пъстра гама от емоции. Маргарита Петкова превръща читателя в съавтор. Нейните стихове са тихият водоврът на вода в глинена стомна – тихата любов и бавното ежедневие, без които светът ще е просто високотехнологична пустиня с притискащи се един в друг бетонни скелети. Хората искат хляб за тялото и за душата, не манна небесна.“…
„ Благодаря на Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ за това, че освен грижите по съхранението на писмените шедьоври и цялото знание и познание на нашите творци през вековете, приютява и хора, обичащи литературата да посрещнат нова книга, защото мястото на книгата е в библиотеката. Доцент Красимира Александрова – поклон, за Мария Стефанова и целия колектив – прегръдка!
Благодаря на Мариус Донкин – тези мои стихове, свободни, препускащи, неподредени по правилата на мерената реч, пълни с препратки към сфери на науката и изкуствата, които не са задължителни за никого, само той може да разчете и да ги направи достъпни за всички. Винаги когато го слушам, започвам да си харесвам стихотворенията и да се удрям мислено по челото почти като Карл Юнг, перефразирайки известна фраза „Брей, ама това аз ли съм го писала?!“ Който го е слушал, няма как да не се съгласи с мен.И тук идва най-трудното: който ме познава, знае, че съм бая речовита. Боян Биолчев, приятелят и изключителният писател, ме остави без думи. Ей тъй, в рамките на десетината минути, в които говори́ за поезията изобщо и за мен в нея, ме остави безмълвна в нирваната на „Благодаря, Господи, че чух това точно от Боян!“…
ТОЛКОЗ!!! Кой съм аз, че да добавя още нещо освен: „Всичко е любов, а аз те обичам!!!“
