Днес е неделя, 15 – ти януари, 15 – ят ден от 2023. До края на годината остават още 350 дни.
✝ Неделя 12 след Неделя подир Въздвижение на 10-те прокажени. Преп. Гавриил Лесновски, Прохор Пшински, Павел Тивейски и Йоан Колибар, св. Герасим, патр. Александрийски.
На тази дата:
1582 г. – Русия предава Ливония и Естония на Полша, с което губи излаз на Балтийско море.
1759 г. – Открит е Британският музей.
1892 г. – Джеймс Нейсмит публикува правилата на баскетбола.
1908 г. – Основан е италианският АС Бари.
1919 г. – Игнаций Падеревски става министър-председател на Полша.
1919 г. – Роза Люксембург и Карл Либкнехт, двама от най-известните социалисти в Германия, са заловени и след неколкочасови инквизиции са разстреляни от Фрайкорпс.
1943 г. – В експлоатация влиза най-голямата административна сграда в света, Пентагонът.
1951 г. – Илзе Кох, съпругата на коменданта на концлагера Бухенвалд, е осъдена на доживотен затвор в съд в Западна Германия.
1969 г. – СССР изстрелва космическия кораб Союз 5.
1970 г. – Муамар ал-Кадафи е провъзгласен за водач на Либия.
1970 г. – Биафра се предава след 32-месечна борба за независимост от Нигерия.
1975 г. – Ангола получава своята независимост от Португалия.
1983 г. – Започва да функционира АЕЦ Кръшко.
1991 г. – Срокът на ООН за изтегляне на иракските войски от Кувейт изтича и така започва подготовката за Операция Пустинна буря.
1992 г. – Международната общност признава независимостта на Словения и Хърватия от Социалистическата федеративна република Югославия.
1992 г. – България първа в света признава независимостта на Република Македония от Югославия.
2001 г. – В интернет стартира Уикипедия – виртуална енциклопедия със свободно Уики съдържание.
2006 г. – Йеле Клаасен става световен шампион по дартс.
Родени са:
1432 г. – Афонсу V, крал на Португалия († 1481 г.)
1622 г. – Жан-Батист Молиер, френски драматург и актьор († 1673 г.)
1724 г. – Пьотър Румянцев, руски граф и генерал († 1796 г.)
1791 г. – Франц Грилпарцер, австрийски поет и драматург († 1872 г.)
1795 г. – Александър Грибоедов, руски драматург († 1829 г.)
1809 г. – Пиер-Жозеф Прудон, френски философ – анархист († 1865 г.)
1828 г. – Димитро Папазоглу, български предприемач († 1902 г.)
1842 г. – Йозеф Бройер, австрийски психиатър († 1925 г.)
1843 г. – Теофилакт Тилев, български духовник и политик († 1922 г.)
1850 г. – Михай Еминеску, румънски поет († 1889 г.)
1850 г. – София Ковалевска, руска математичка, писателка и публицистка († 1891 г.)
1866 г. – Натан Сьодерблум, шведски духовник – икуменист, Нобелов лауреат през 1930 г. († 1931 г.)
1868 г. – Евтим Спространов, български просветен и обществен деец († 1931 г.)
1871 г. – Йордан Венедиков, български генерал († 1957 г.)
1875 г. – Войдан Чернодрински, български театрален деец и писател († 1951 г.)
1883 г. – Власи Власковски, български политик († 1959 г.)
1884 г. – Георги Манев, български физик († 1965 г.)
1891 г. – Осип Манделщам, руски поет и преводач († 1938 г.)
1892 г. – Уилям Бюдайн, американски режисьор († 1970 г.)
1895 г. – Гео Милев, български поет († 1925 г.)
1897 г. – Георги Дреников, командващ Въздушни войски († 1980 г.)
1902 г. – Сауд бин Абдул Азис, крал на Саудитска Арабия († 1969 г.)
1902 г. – Назъм Хикмет, турски поет († 1963 г.)
1906 г. – Аристотел Онасис, гръцки корабен магнат († 1975 г.)
1913 г. – Лойд Бриджис, американски актьор († 1998 г.)
1917 г. – Василий Петров, съветски маршал († 2014 г.)
1918 г. – Гамал Абдел Насър, президент на Египет († 1970 г.)
1922 г. – Франц Фюман, немски писател († 1984 г.)
1923 г. – Янко Керемидчиев, български историк
1929 г. – Мартин Лутър Кинг, афроамерикански борец за граждански права, Нобелов лауреат през 1964 († 1968 г.)
1931 г. – Алън Скофийлд, южноафрикански писател и журналист († 2017 г.)
1933 г. – Йордан Милев, български писател и поет († 2019 г.)
1935 г. – Робърт Силвърбърг, американски писател
1936 г. – Делчо Лулчев, български инженер († 1986 г.)
1956 г. – Иван Кутузов, български художник-карикатурист († 2020 г.)
1958 г. – Борис Тадич, президент на Сърбия
1959 г. – Пийт Треуавас, британски рокмузикант
1966 г. – Владислав Кацарски, български журналист
1968 г. – Иняки Урдангарин, испанска кралска особа
1970 г. – Даниел Боримиров, български футболист
1970 г. – Росица Ангелова, българска поетеса
1975 г. – Мери Пиърс, френска тенисистка
1976 г. – Татяна Петкова, незряща състезателка по маратонско бягане
1976 г. – Флорентин Петре, румънски футболист
1979 г. – Мартин Петров, български футболист
1981 г. – Бианка Гуачеро, италианска актриса
Мисъл на деня:
„ Само там, където има език, има свят!» – Ейдриън Рич, американска поетеса.
Някои агентурни размисли относно …
Само там, където има език, има свят- е казала американската поетеса Ейдриън Рич. Злощастното 48 – мо Народно събрание върви към закриване, но и докато, все още е «открито» на някой му хрумва идеята да „направи“ нещо за родната реч, омайна сладка. Днес, като че ли само езиковедите и хората на перото милеят за българския език. Останалите говорят на някакъв странен ленгуич, в който българските думи са заменени с английски, немски и не знам си още какви! От радиостанциите, от телевизионния екран, а и от парламентарната трибуна се лее реч, в която може да се открият истински български изречения само при голямо въображение. Ежедневно слушаме нефелните словоизлия на родните сенатори и се чудим, да се смеем ли, да плачем ли, или да започнем да крещим, макар че това ще е пак «след дъжд-качулка».Както бше написал известния филолог и университетски преподавател Наско Мандаджиев: «Депутати екат, мекат и завалят! Народни избраници с дипломи и звания упражняват родното слово като странджански чобани!»… Затова, в навечерието на очакващитее ни пордени избори нека всички да се помолим за МИЛОСТ ЗА БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК
Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост, не – за ядове отровни….
……………………………………..
…Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива –
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?
Пловдив, 1883
Само там1 където има език, има свят… Лошото е, когато от простотия, собствено, устно и писмено предаваме без бой езикът свещен на нашите деди!…
И така,онли дъ пийпъл фром Болкани кен райт ин деир нейтив мадърс ленгуийдж уит диферент алфабет! Дис суийт парадокс кен хепънд онли хиър,бикоуз уи аре дъ мост стюпид хюман бийт он дъ уърлд. Ас уи кноу,ин дъ найнт сенчъри, туу брадърс, рот еспешъли фор ас ан алфабет, бай дъ уей бикоуз дъ Кинг оф Булгерия пейед а лот оф Голд ту мейк ас мооре интелиджент. Анд уи уър ин дъ сейм ментал левъл,(нот лайк тудей), лайк а Роум енд Византия – ивън моор. Соу….уат ай уонтид ту сей……….дет ин дъ кънтрийз, уер тудей донт юз клоудс, шууз, енд го араунд нейкид, донт спийк енд райт бикоуз донт хаве а нийд, нийдър алфабет……иф сомдей дей уант то тел сомтинг ин дъ райтинг уей – дей юз дъ латин леттърс. Дъ сирилик алфабет из соу дификълт ту юз, бикоуз онли фор уан риизън – уи мъст юз ин а фуул капасити ауър ментал селс.
Уат ай уонтид ту тел – ай сей ит! Бай!
„Свет/СК/овъртеж”
Толкова за езика свещен на нашите деди, днешния ни нефелен говор, утрешното бъдеще неясно на родната реч и пр… Време е да се насочим към събитийността и светското и` отразяване, каквато комай ми е работата.
Нито времето – променливо като българският политик, нито ширещата се грипна епидемия, успяха да озаптят “светСКовъртежа” по света и у нас.
„Перде кириз…Curtain view…или Изазад завесата“…в няколко изречения.
************************
“Как си?”-попитах мой приятел от детинство.”Абе,май,днес съм по-добре от утре!”-ми отговори той.Да бъдем,УТРЕ,по-добре от днес е моето пожелание към всички.
Ваш,
10 ev … Agent Tenev …
Фотограф:
Надежда Корчева
Блиц
Божидар Марков
Светослав Станчев
https://www.bgvestnik.co.uk
