|
|||||
На тази дата:
1565 г. – Приключва Великата обсада на Малта от османските турци, започнала на 18 май, в която рицарите хоспиталиери удържат геройски острова.
1697 г. – Голямата турска война: Състои се Битката при Зента.
1709 г. – В една от най-кръвопролитните битки от Войната за испанското наследство – Битката при Малплаке – обединените сили на Великобритания, Нидерландия и Австрия побеждават Франция.
1792 г. – Откраднат е диамантът Хоуп от къщата, в която се съхранява.
1877 г. – Руско-турска война (1877–1878): Руснаците щурмуват Плевен.
1915 г. – България в Първата световна война: В Царство България започва мобилизация на българската армия за Първата световна война.
1922 г. – Въстание от 11 септември 1922 година.
1941 г. – Започват изкопните работи по построяването на Пентагона.
1961 г. – Формиран е Световният фонд за дивата природа.
1972 г. – Състои се официалната церемония по закриване на Двадесетите летни олимпийски игри в Мюнхен, Германия.
1973 г. – Извършен е военен преврат в Чили от генерал Аугусто Пиночет, който демонстративно сваля демократично избрания президент Салвадор Алиенде. Пиночет запазва властта си 17 години.
1978 г. – Умира българският писател и дисидент Георги Марков, който е отровен в Лондон 4 дни по-рано от агент на Държавна сигурност.
1989 г. – Във вестник Работническо дело са публикувани имената на около 500 деятели на БКП, репресирани в СССР при управлението на Сталин. С публикацията те са реабилитирани.
1994 г. – Официално отваря врати Музеят на византийската култура в град Солун, Гърция.
1997 г. – Непилотираният космически апарат на НАСА Марс Глобъл Сървейър достига орбитата на Марс.
2001 г. – Атентатите от 11 септември 2001 г. в САЩ причиняват срутването на Световния търговски център в Ню Йорк, част от Пентагона в Арлингтън, Вирджиния и падането на пътнически самолет край Шанксвил, Пенсилвания.
2003 г. – Шведската външна министърка Ана Линд умира, след като е нападната с нож и смъртоносно ранена от неизвестен мъж на 10 септември.
2004 г. – При катастрофа на хеликоптер в Егейско море загиват всичките 17 пътници на борда му, в това число патриарха Петър VII, журналисти и епископи на Александрийската патриаршия.
2005 г. – Израел официално обявява намерение да напусне Ивицата Газа след 38 години окупация.
2007 г. – Русия изпитва най-голямото конвенционално оръжие създавано някога – Бащата на всички бомби.
Родени са :
1524 г. – Пиер дьо Ронсар, френски поет († 1585 г.)
1816 г. – Карл Цайс, германски оптик († 1888 г.)
1822 г. – Олга Николаевна Вюртембергска, кралица на Вюртемберг († 1892 г.)
1833 г. – Леандър Леге, френски дипломат († 1887 г.)
1862 г. – О. Хенри, американски писател († 1910 г.)
1877 г. – Феликс Дзержински, революционер и политик († 1926 г.)
1881 г. – Гончигийн Бумценд, монголски политик († 1953 г.)
1885 г. – Дейвид Хърбърт Лорънс, английски писател († 1930 г.)
1900 г. – Семьон Лавочкин, авиоконструктор († 1960 г.)
1903 г. – Теодор Адорно, немски социолог и философ († 1969 г.)
1914 г. – Павле, сръбски духовен водач († 2009 г.)
1916 г. – Александър Кипров, български шахматист († 2000 г.)
1917 г. – Фердинад Маркос, филипински президент и диктатор († 1986 г.)
1917 г. – Ярослав Тагамлицки, български математик от руски произход († 1983 г.)
1920 г. – Иван Братанов, български актьор († 1968 г.)
1930 г. – Никола Станчев, български борец († 2009 г.)
1933 г. – Уилям Пиърс, американски нео-нацист († 2002 г.)
1935 г. – Герман Титов, съветски космонавт († 2000 г.)
1935 г. – Арво Перт, естонски композитор
1937 г. – Йосиф Кобзон, руски певец и политик († 2018 г.)
1939 г. – Сократ Лафазановски, македонски художник
1940 г. – Брайън Де Палма, американски филмов режисьор
1940 г. – Нон Дук Ман, виетнамски политик
1941 г. – Георги Наумов-Чарли, български актьор
1944 г. – Кеворк Кеворкян, български журналист
1945 г. – Франц Бекенбауер, немски футболист и треньор
1948 г. – Димитър Костадинов, български писател
1948 г. – Илия Караиванов, български актьор
1957 г. – Пламен Марков, български футболист и треньор по футбол
1963 г. – Таня Димитрова, българска актриса
1972 г. – Красимир Дунев, български гимнастик
1977 г. – Матю Стивънс, уелски играч на снукър
1977 г. – Тодор Чобанов, български историк и политик. Заместник–министър на културата в първото правителство на Бойко Борисов, доктор по археология
1978 г. – Бен Лий, американски актьор
1981 г. – Андреа Досена, италиански футболист
1984 г. – Юсуф Акгюн, турски актьор
Мисъл на деня:
Който се учи, той ще сполучи!
Някои агентурни размисли относно.…
И така, според проверената през вековете международна мъдрост: “Който се учи-той ще сполучи!”.Точно, съвсем същото е рекъл и мъдрия български народ, изпращайки с цветя отрочетата си в школото да се учат на ум, разум и други подобни. Така сме тръгвали, тръгваме и ще тръгват и за напред нашите синове и дъщери, призовани от училищния звънец– уж, съвсем равнопоставено….Равнопоставеност, която обаче свършва още с прекрачването на школския праг, както това е било още по Любен Каравеловото време, когато:
“Даскал Славе принял чорбаджийското дете с отворени обятия… И накарал го да целуне дебелата ръка на баща си и бялата ръчица на майка си…
– Не бий го даскале!- казала нежната родителница и повдигнала веждите си. – Той е един у майка.
– Не карайте му се яко-яко! – притурила Любеницата и въздихнала тежичко.
– Аз бия само цървулановците – отговорил даскал Славе с достойнство. – Не грижете се… Чорбаджийското дете се не бие!… Кой се грижи за душата на учителите? -Чорбаджиите… А с какви очи ние ще да погледаме биените чорбаджийски деца, когато тия порастат и когато станат сами чорбаджии? Кукувица не е още изпила ума на даскалите!”…
Това е положението, Минке.Днес, у нас, май може да се учи само онзи, който е сполучил или по-точно сполучили са неговите мама и татко, особено онези – новите ни чорбаджии. Ако по тоталитарно време проблемите с учението започваха едва след гимназията, в битка за ограничините места във висшите учебни заведения, където с предимство и безпроблемно влизаха сполучилите с партийни родители, то сега ядовете стартират съвсем демократично още от детските ясли и този път магическата думичка е: ПАРИ! Онези,българчета, чийто родители са успели да се обзаведат с повечко финикийски знаци ще са новото привилигировано поколение, новото – европейски образовано бъдеще на България, независимо от факта, че сигурно има някои по-ученолюбиви, и далеч по-можещи дечурлига, които обаче, поради финансовата немощ на своите създатели /а немощно днес е 3/4 от тримирящото ни народонаселение/, ще трябва да се ориентират към неинтелектуалния труд, въпреки вероятният си съвсем друг вид потенциал. С около 15 хил. по-малко от миналата година ще са първолаците през първия учебен ден. Децата са принудени да търсят работа, а тези от най-бедните семейства, изобщо и не помислят за школо.Люта битка за места в детските гради!Закриват се училища.Учебниците и тетрадките поскъпнаха двойно, а след заветния 15-ти,за разлика от нивото на Дунава, което може и да е san shazhman
– тук прогнозата е за покачване. В това,разбира се не влизат, задължително, марковите тениски, маратонки, чанти или раници, модният таблет, че дори и мобилен телефон, какъвто съучениците на сина ти,отдавна размахват… Минимум 500 лв.е цената на подготовката за учебния старт. По всяка вероятност „учителката любима“ ще трябва да забрави за огромните,пъстри букети, тъй като цветарската брадва е тънко наточена още от сега…
Та, думата ми г-да временни и бъдещи управници е, да не я карате отзад напред, с какви ли не измислени приоритетни закони, да не впрягате каруцата пред коня, да не похващате работата от главата за краката, ами да направите така, че бъдещето на България-т.е.моето дете, децата на читателя Петров, всички други деца на оклюмалата ни държава – защото отрочета на преждеуправляващите, а и част от самите вас, отдавна са се изучили или са настанени в американски, английски, швейцарски и тем подобни престижни колежи, та въпросът е и нашите потомци да имат възможност да се изучат така ,както си му е реда,пък после: „Който може-да може!“…
„Свет/СК/овъртеж”
Толкова за скъпото, хубавото, портфейлите, учениците,родителите, образованието… и пр. Време е да се насочим към и светското и` отразяване, каквато комай ми е работата. Нито времето – променливо като българският политик, нито международната и най-вече родна политическа и духовна криза, успяха да озаптят “светСКовъртежа” по света и у нас.
„Перде кириз…Curtain view…или Изазад завесата“…в няколко изречения.
************************
“Как си?”-попитах мой приятел от детинство.”Абе,май,днес съм по-добре от утре!”-ми отговори той.Да бъдем,УТРЕ,по-добре от днес е моето пожелание към всички.
Ваш,
10ev…Agent Tenev…
Фотограф: Надежда Корчева
Блиц
Божидар Марков
Светослав Станчев
https://www.bgvestnik.co.uk
